За прехода. . . :: КИНОСПОМЕНИ: ОТ ХАРОЛД ПИНТЪР ДО НИКОЛАЙ ХАЙТОВ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.09.2008 21:50 - КИНОСПОМЕНИ: ОТ ХАРОЛД ПИНТЪР ДО НИКОЛАЙ ХАЙТОВ

Автор: zaprehoda Категория: Бизнес

Прочетен: 157401 Коментари: 34 Гласове:

Последна промяна: 13.09.2008 21:51

Не помня какво правех в София този ден, беше лятото на 69 -а, понеделник, вървях по Витошка рано сутринта и от нямане какво да правя влязох на сляпо в кино „Млада гвардия”.

Успях да хвана първата прожекция – филмът беше английски и се казваше „Произшествието”.

В салона беше приятно хладно, току що проветрено, почти нямаше хора.

Прекрасни условия за гледане – оставаше и филмът да бъде интересен.

Появиха се имената на авторите и актьорите - Джоузеф Лоузи, Харолд Пинтър, Дърк Богард, Майкъл Йорк…

Забравил съм само името на изпълнителката на главната роля – дано някой се сети.

А точно тя ме омагьоса.

Надписите минаха, времето течеше, но героинята не проговаряше. Въпреки това я гледах като втрещен – имаше невероятно излъчване.

След няколко дни отидох да гледам втори път филма, за да преброя на кой кадър е първата реплика.

Гледах го и трети път…И страшно ми се прииска да споделя с някого какво мисля за този филм.

Разказах го на няколко приятели, но не останах удовлетворен.

И в един момент ми дойде идеята да изложа размислите си на бял лист и да занеса написаното в редакцията на пловдивския вестник „Комсомолска искра”.

Така и сторих.

Сутринта на 4 август, това беше рождения ми ден, ставах на 20 години, си купих вестника, отворих го и си видях името.

След това се качих в тролея, изтегнах се на предната седалка, кръстосах крака и разтворих отново вестника.

Дали хората наоколо се досещаха, че имат щастието да пътуват в един автобус с истински кинокритик?

Сега се чудя с какъв акъл съм разсъждавал върху качествата на сценария на Харолд Пинтър – примерно. Кой съм аз, кой е той?

Спомням си как няколко години по-късно седнах да пиша рецензия за филма на Вайда „Брезичката”. В този момент преживявах някаква любовна мъка, не бях на кеф и си го изкарах на Вайда. Размахах критическата калъчка и го направих на нищо.

Сега този жанр – кинорецензията, вече го няма във вестниците, но тогава си беше задължителен. А в Пловдив имаше свободна ниша – както се казва днес.

Всъщност истинската ми кръщенка като местен кинокритик стана няколко месеца след написаното за „Произшествието”.

Бях студент и през ваканциите минавах през редакциите на пловдивските вестници с надеждата да ми възложат нещо за писане. Някой път не ми обръщаха особено внимание, този път обаче главният редактор на „Комсомолска искра” направо скочи от радост, като ме видя– все едно, че в редакцията беше влязъл Кенет Тайнън.

За Кенет Тайнън – след малко.

Бях дошъл точно навреме.

От една година из България обикаляше слухът, че е направена една страшна комедия на име „Китът” , партията се уплашила и спряла филма.

Някъде по това време ми бяха възложили да направя интервю с аниматора Тодор Динов – това шеф на Съюза на филмовите дейци, използвах ситуацията и го попитах за забранения филм.

Човекът ми обясни, че филмът не е толкова страшен политически /”режисьорът е идейно добре подкован” беше изразът на Тодор Динов/, но като изкуство бил доста слабичък. Въпреки че в него играели най-големите ни комици. И точно заради тях щели да го пуснат – поне за няколко дни, за да могат хората да си вземат хонорарите.

За филм, невидял бял свят, плащали само някакъв аванс.

Точно това се случи след няколко месеца. Партията беше решила следното – пуска се филмът, кинокритиката под строй го разгромява и следва спирането – в резултат на „спонтанните” критики отдолу, а не по решение отгоре.

Ден преди минаването ми през редакцията другият пловдивски вестник „Отечествен глас” беше пуснал унищожителна критика, подписана от Иван Балабанов. В нея филмът беше обявен за идеологическа национална катастрофа.

Сега беше ред на „Комсомолска искра” да се отчете. Започнали да търсят човек за мръсната поръчка - и в този момент аз се бях появил на вратата.

Започнаха деликатно да ми обясняват каква е задачата, аз веднага казах, че знам какво е мнението на председателя на Съюза на филмовите дейци Тодор Динов. И че филмът не е страшен, само дето е слабичък.

Тук всички се зарадваха, защото хич не им се искаше да громят филма с идеологическата секира, както беше направил техният колега Иван Балабанов.

Седнах, написах че има много да се желае от режисурата и особено от монтажа – чудя се какво ли съм разбирал толкова от монтаж, но накрая всички бяха доволни –и вълкът сит, и агнето цяло. Хем изпълнихме партийната поръка, хем не си изцапахме ръцете.

Парцалев и Калоянчев в "Китът"

След години разказвах тази история на Кико Папазян от Радио Пловдив и той се сети как също е изпълнявал задачата да се напише унищожителна критика за „Китът”. Само че той нямал под ръка млад кинокритик като мен, изобщо нямал никой и се наложило сам да пише. Но не бил гледал филма, а и не му се ходело на кино. Обадил се на Бъча, приятел-актьор, той разказал по телефона накратко сюжета и за Кико вече било лесно нататък…

След този ден ме даваха все по-често поръчки, дойде и Голямата поръчка – да стана нещо като филмов наблюдател на „Отечествен глас”.

Бях студент в София, имах възможност да гледам новите филми по-рано и всеки вторник пращах писмо с мъдри размисли върху филмовата програма.

Четях какво пишат истинските кинокритици и учех занаят. И аз като тях се правех на много умен и разбиращ тънкостите на киното, а читателите ги интересуваше всъщност нещо съвсем друго. Дали филмът изобщо става за гледане.

Един ден ми попадна едно сборниче с рецензии на Кенет Тайнън – прочут английски кино и театрален критик.

Прочетох го и останах като гръмнат. Че то можело до се пише и по друг начин – кратко, разбрано и с чувство за хумор.

Ако някой не знае кой е този човек, да си пусне Гугъл-а, няма смисъл да ви преразказвам.

Та тогава – през 1970, Кенет Тайнън ми стана нещо като учител.

Някъде по това време в студийните кина даваха един нашумял японски филм – „Жената от пясъците” по романа на Кобо Абе, режисьорът се казваше – ако не бъркам, Хироши Тешигахара.

Разказваше се за един ентомолог, който обикаля из някакви изостанали японски села и една вечер се налага да преспи в къщата на една вдовица. Къщата се намираше в една голям дупка – а наоколо само пясъци.

Героят стана сутринта, стегна си багажа, благодари на женицата се накани да си тръгне. Само че нямаше кой да го изкара от дупката. Скоро разбрахме, че е попаднал в капан – селяните решили да прекара остатъка от живота си при самотната жена – за да й помага да изрива пясъка, който всеки ден засипва къщата.

Докато кроеше планове за бягство, пленникът все пак редовно участваше в изриването на пясъка.След това се роди някаква любов така нататък…

Кадър от "Жената от пясъците"

Кулминационният момент беше, когато героят захвърли за малко лопатата, изправи се и бършейки потно чело попита:

„Не мога да разбера – вие ринете пясък, за да живеете, или живеете, за да ринете пясък?”

И в този момент си помислих – голяма работа са тези Абе и Тешигахара, как са измислили такава гениална реплика?

Учителят Тайнън обаче не беше толкова впечатлен. Той беше написал за този филм приблизително следното – цитирам по памет:

„Докато гледах „Жената от пясъците”, си мислех през цялото време – кой ли философ е вдъхновил авторите – Киркегор или Сартр? Но като чух репликата на героя „Не мога да разбера – вие ринете пясък, за да живеете, или живеете, за да ринете пясък?” разбрах, че вдъхновението идва от много по-ниско качество философи…”

Та разбрах, че още има да уча.

Но въпреки това копирах стила на Тайнън – доколкото мога.

За един съветски филм, направен в някоя от средноазиатските киностудии, написах рецензия от едно единствено изречение – че любителите на ковьорчета могат да почерпят интересни мотиви за бродиране от този филм. За което имах неприятности – тази случка вече съм го описал.

Много обичах да се гавря с филмите от ГДР – те си го и заслужаваха. Бях написал няколко унищожително-пренебрежителни реда за някакъв гедерейски полуекшън. Филмът вървя цяла седмица при празен салон, а беше предвиден да стои три седмици на екран в централно кино.

От „Кинефикация” ме обвиниха, че аз съм причината да провала на финансовия план. Което не беше истина, но ми се искаше да е така.

Стана скандал, но от редакцията ме защитиха и продължих да си пиша, каквото си искам.

Докато на хоризонта не се появи Хайтов.

Но за това – по- нататък.

Нагоре

Тагове: николай, Хайтов,

Гласувай:

Подобни постинги

Национализъм
николай хайтов и капитан петко войвода
НИКОЛАЙ ХАЙТОВ И КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА-І...

Прочелите постинга прочетоха и:

Птичи остров, синигери за къщичка
ЖЕНАТА С БЯЛОТО ФИШУ
Хумор сатира и забава

Следващ постинг

Предишен постинг

КИНОСПОМЕНИ: ОТМЪЩЕНИЕТО НА ХАЙТОВ

ЗА АНТОНИОНИ, ФЕЛИНИ И ОТМЪЩЕНИЕТО НА БИГОР

Коментари

1. mapplethorpecala - sorry. . . sarah miles -the serve...
14.09.2008 06:32

sorry...sarah miles -the servent

the accident J.sassard
http://www.imdb.com/name/nm0765930/

FILMA za koyto ni govori tozi chovek e "accident"

az za sujelenie ne moga da popadna na ACCIDENT .proizshestvieto.

gledal sum 6 filma na losey no tozi specialno ne moga da go namerya.