Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2017 15:52 - Пътепис за Костенец
Автор: ve4ernica Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2447 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 12.05.2017 16:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

imageimageКостенският водопад, пътепис

Разказ на местен човек, който отдели от времето за мен.
Специални благодарности за неговото търпение и внимание.

Костенският водопад, погледнат по друг начин и видян от очите на местен занаятчия, и планинар Киро.
Точно бях разгледала водопада и отпочинала под скалата, където имаше пейки и голяма маса за гости. Направих няколко снимки реших да разгледам сувенирите. Имаше какви ли не неща, които грабваха вниманието на малки и големи. Обичам да зяпам по сергийте, но сега приятното слънце, което препичаше и леката умора си казаха думата, и аз хвърлих само по един бегъл поглед на чудните дранкулки. Сигурно преди щях да ги гледам с часове, но сега реших да купя подарък за моята братовчедка.
Понеже имах нещо, като ритуал да правя скромни подаръци на гостите, с изумление открих сергии с камъчета от аметисти и много други, но и гривнички направени от тях. Горда от находката си седнах на чешмичката с козел, която е малко преди водопада и чакам да си дойдат от разходка моята приятелка и съпруг. Тогава един човечец ме заговори. Отначало, за гривната. Поиска да я разгледа, наистина ли е направена от естествени камъни. Сподели й той, че харесва камъни. После от дума на дума се оказа, че е местен занаятчия и планинар. Изваждам тефтера, защото разказите ме увлякоха и се почувствах на урок по история. Беше съвършен момент. Обичам да се унасям и потапям в миналото, което заживява пред мен. Започвам да маркирам само имена на местности и малко история от преди хиляди години. В мен се надига някаква емоция на щастие, на вълнение, гордост. В очите на този мил и симпатичен човек имаше много неизказаност, сякаш се познавахме от години. А ние се запознахме просто на пейката, която той си чакаше местните дружки и аз моето семейство. Разказваше толкова увлекателно, а аз само го спирах да повторя за наименованията, които той казваше бързо и аз не знаех дали изписвам правилно. Благодарих, за вниманието. Благодарих за отделеното време и за увлекателността на разказване. Нямаше от къде да се науча и обогатя, без неговата намеса. Оказва се, че той също споделя любовта си към писането и литературата, и има публикация във вестник. Радва се, че като прилежен ученик записвам важните места от разказа.
За мен беше странна среща, защото не мислих, че днес ще пиша.
Ето, че човек никога не знае, какво ще прави. Както се смее и Киро, тук повечето идват на "авто-туризъм". Ние също, но няма как. Разходката до водопада е приятна и няма усилия, кой знае колко големи. Рядко идват хора за лечения, повечето на разходки, забавления. В очите му виждам тъга за курорта, който на времето се е развивал успешно. Сега пък е по-малко. При вилно селище Костенец е с няколко градуса по-ниска температурата и се усеща, разликата. В града е 600м надморска височина, а на водопада 800м. Климатът е мек и предразполага за туризъм, и оздравяване. Комбинацията с минерална вода и борова гора е съвършена.
Красивите къщички и спретнати дворчета, допринасят за спокойствието, и отмора както на мен, така и на другите гости на курорта.
Разходката от вчера беше зареждаща и много поучителна. Напомни ми, че преди стотина, че и хиляди години е имало живот по тези красиви места. Още много имам да пиша за Костенец, но времето напредваше и моите хора вече ставаха нетърпеливи. Раздумката вървеше с лекота и не ми се искаше да свършва. Те сякаш ме разбираха и ме оставиха още да скътвам безценна информация за планинските пътеки, цветя и езера. Казвам на Киро, че сме с кола и трябва само с кола да намерим местенца за снимки. Приятелката ми, за момента има инцидент и е с патерици. Тогава ми предлага да посетим "Погледа на Орела", на три километра от водопада, но пътят е разбит и опасен. Поглежда колата и не смее да дава мнение, казва опасно е. Предлага да ни заведе дотам с неговата, аз разбира се отказвам. Планът беше вече да хапваме в местен ресторант, а и умората. Остана за следваща среща с местния човек да се видим и разговорим, от там където оставихме разказа.
Костенец е имало още много занаятчий, разбирам от него. Навремето са се делели на дервинджии и соколари. Сега времето ме среща с ножар. Показва ми негов нож. Кани ме в града да видя магазина. Занаят също достоен за уважение. Извинява се, че няма висше образование и аз се смея, че има житейско. Много по-важно от висшето, както й занаят.
Разказва ми за Римляните и техните римски пътища. Оказва се, че първото нещо което правят след, като завземат територия е да строят пътища.
В Костенец, Самоков, Стара планина е имало римски пътища. Още преди две хиляди години е минавал древен проход от Румъния до Бело море, казва Киро.
После подхваща да говорим за един от двата Кайзерови пътища. За първи път чувам за този път, затова се зарових и в нета. Записвам отново в тефтера, който нося навсякъде с мен, че обичам да си пиша като се вдъхновя.
Та, за Кайзеров път досега нямах идея, че съществува. Направих проучване в Гугъл и питах баща ми, който е почти историк. Информацията е различна, оскъдна и се оказа вярна със думите на Киро. Разбрах малко, но доста любопитни истории.
Кайзеровите пътища са два, но този за който ми обясни човекът е по-важен. Нещата съвпаднаха с казаното и прочетеното. Кайзеровият път започва от Царска Бистрица, през хижа Заврачица и стига до Белица.
Хижата се намира на девет часа път, но като стръмнина не е трудна. Записвам и вече имам желание да се разходим до там. Споделя, че и начинаещ човек ще се справи.
За Кайзеровия път се говори, че е Римски път, възстановен от цар Фердинанд.
Изграждането се е състояло, заради посещение на германския кайзер, Вилхелм, който да види красотите на България.
После преминаваме за резервата Ибър. За реката, извора, кладенеца и хилядите малки извори, които се намират там. Всичко това е в местност, Казана. Накрая стигаш до мучурливото езеро. Само на това езеро е виждал едни бели цветя, но не можел да ми каже името.
Аз си спомних, че точно преди да се заговорим, също снимах туфичка с бели цветя.
Така се пренесох в прехода от разказите, при соколите, криволичещите кайзерови пътища, кладенчето, реката и хилядите малки извори.
Благодаря на Киро, който ми даде идеи, за този чудно забележителен маршрут, който си обещавам да посетим.

image image image image +10



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ve4ernica
Категория: Лични дневници
Прочетен: 193369
Постинги: 161
Коментари: 48
Гласове: 442
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031