… момент!
Светлинният лъч, който разкъсва щорите и прозорците, и дантелените пердета, обхожда плавно всички моменти.
… моментът, в който надигам глава от книгата...
Погледни, бързо погледни.
… моментът, когато забелязвам сиянието по шкафовете…
Остави книгата, забрави писането, забрави думите, забрави всички други залези, които си виждала.
.... моментът, в който дори пералнята и малкото столче, и дребната саксия с теменужки, и чашата със следобеден чай се превръщат в герои на този изящен спектакъл...
Не мигай, казвам. Не мигай.
… моментът, в който блесва върховно в очите ми…
Не изпускай нито миг.
.... моментът, в който косите ми не са черни, нито руси, нито кестеняви...
Вълшебството току ще свърши, а ти ще си проспала всичко.
… моментът, в който аз съм слънчево момиче…
Ще си затворила бързолетно очи точно в кулминацията на свършека.
… нищо повече, нищо по-малко…
Ще кулминира слънцето в разходката си по небето, а ти все още ще търсиш правилната конструкция за неговото величие.
… моментът: един-единствен на света, в който то е точно там, а ти си в точната позиция...
Знаеш – никаква дума не стига. Никоя структура от вертикали и хоризонтали не пасва идеално на този спектакъл от кълба светлина и магия.
… моментът изтича…
Ти си насред нищото и само линия светлина прорязва битието.
… моментът, в който линия светлина прорязва като скалпел очите....
От вертикал до вертикал: линия вълшебство! Да я смучеш, да я изпиеш…
… моментът, когато и очите не стигат…
И сетивата са бедни.
И всичко вътре в теб и отвъд е един…
Свят от светлина!
Движение.
…
…
...
А в книгата очите ти стигнаха до една определена дума. Коя ли?
… момент...