Постинг
16.10.2010 08:30 -
Съботен детски кът
Данчо и Лисан
Имало отдавна, много отдавна един дядо и една баба. Имали си те внуче, което се казвало Данчо.
Живеели в малка колиба сред гората. Дядото ходел всяка заран да събира сух вършник за огнището, бабата пък търсела из тревата ягоди, малини и гъби – беряла каквото намерела. А малкият Данчо оставал през целия ден сам-самичък у дома.
- Не отивай никъде и не отваряй никому вратата! - наставяла го всеки ден бабата.
И малкият Данчо наистина не отивал никъде освен в градината пред колибата. И не отварял никога вратата, защото никой не похлопвал на нея.
Един ден покрай колибата минал Кум Лисан и надникнал през прозореца. Видял вътре Данчо, който ял попара с мляко. Прияло се и на на Кум Лисан. Похлопал на прозореца и рекъл: - Данчо-Гизданчо, остави малко от попарата и за мене, пък аз ще те повозя после на опашката си.
Данчо щял на драго сърце да му остави малко попара, защото вече бил си напълнил догоре коремчето и то се надуло като гайда. Искало му се също да се повози на лисича опашка.
Но си спомнил какво му заръчала бабата и отговорил:
- Не бива, Кум Лисане. Баба ни заповяда да не отварям никому вратата.
- Не те карам да отвориш вратата – рекъл хитрият Кум Лисан. - Пооткрехни само прозореца, аз ще скоча от прозореца на пейката, после цял ден ще те возя на опашката си.
Така е, рекъл си на ума Данчо, баба заповяда да не отварям вратата, но за прозореца не обмълви нито дума. И понеже много му се искало да се повози на лисича опашка, отворил прозореца и Кум Лисан – хоп! - скочил в стаята. Излапал бързо-бързо останалата каша, облизал паницата и рекъл:
- Сполай ти, Данчо! Седни сега на опашката ми да те повозя. Седнал Данчо на опашката му и Кум Лисан потичал с него из стаята. После скочил на пейката, от пейката на прозореца, оттам на двора. Накрая хукнал с Данчо през поля и гори към стария дъб. Под този стар дъб се намирала неговата бърлога. Отначало това пътешествие харесало много на Данчо, ала когато Кум Лисан скочил с него през прозореца навън, обзел го страх. А щом се видял в бърлогата на Кум Лисан, почнал горчиво да плаче.
- Не плачи, Данчо – успокоявал го Кум Лисан. - Аз имам две малки рожби, две пъргави лисичета. Ще си играете трима и ще се веселите.
Данчо наистина и поиграл чудесно с двете лисичета. Кум Лисан возел трите другарчета на опашката и всички много се радвали.
Но ето, че се свечерило и Данчо поискал да се прибере у дома.
- Сега не може, Данчо – рекъл му Кум Лисан. - Самичък няма да намериш пътя, а вън е тъмно като в рог, та и аз сигурно ще го сбъркам. Почакай да съмне!
Ала на Данчо много домиляло за дядо и за баба, разплакал се и все повтарял, че иска да си отиде. Двете лисичета напусто го успокоявали, напусто и старият Кум Лисан му обещавал, че на другата заран самият той щял да го закара на опашката си в колибата. Плачел Данчо, та се късал.
През това време дядото и бабата се прибрали от гората и много се разтревожили, като видели, че прозорецът е отворен и Данчо го нямало.
- Какво ли се е случило с наш Данчо? - вайкали се те. Случайно покрай колибата прелетяла бъбривата сврака, която всякога знае всичко и го разправя дето мине. Кацнала на прозореца и рекла:
- Кум Лисан качи Данчо на опашката и го закара в бърлогата си.
- Ето каква била работата! - рекъл дядото. Взел цигулката, а бабата барабана и се запътили към лисичата бърлога. Спрели там, па запели и засвирили:
Цигу-мигу, тънки жици,
думба-лумба, барабанче!
Вътре има три лисици,
вътре с тях седи и Данчо.
И щом свършели, почвали отново.
- Каква е пък тази свирня сега? - викнал сърдито Кум Лисан. - Забръмча ми главата от нея. Излез, чедо, и кажи на свирачите да се махнат, д отидат и свирят другаде!
- Изприпкало едното лисиче навън, но там вече дебнел дядото с една торба и пъхнал в нея лисичето. После дядото и бабата отново засвирили и запели:
Цигу-мигу, тънки жици,
думба-лумба, барабанче!
Вътре има две лисици,
вътре с тях седи и Данчо.
- Тези свирачи няма да престанат! - викнал пак сърдито Кум Лисан и пратил другото лисиче да ги пропъди.
Ала дядото пъхнал и второто лисиче в торбата и запял отново с бабата:
Цигу-мигу, тънки жици,
думба-лумба, барабанче!
Вътре третата лисица,
още утешава Данчо.
Сега Кум Лисан съвсем се разгневил и сам изтичал навън, та да пропъди свирачите. Но и той – хоп! - се намерил в торбата.
Дядото и бабата викнали в бърлогата:
- Данчо, измъкни се! Ние сме, твоите деденце и бабенце. Изпълзял Данчо навън. Колко се зарадвали тримата, че пак са заедно! После дядото развързал торбата и пуснал двете малки лисичета на свобода – те не били виновни за нищо, пък и си играли толкова хубаво с малкия Данчо. Но напердашил здравата Кум Лисан, та да ги помни докато е жив. Наказал и Данчо – изтеглил му ушите, та занапред да слуша какво му приказват.
чешка приказка
Имало отдавна, много отдавна един дядо и една баба. Имали си те внуче, което се казвало Данчо.
Живеели в малка колиба сред гората. Дядото ходел всяка заран да събира сух вършник за огнището, бабата пък търсела из тревата ягоди, малини и гъби – беряла каквото намерела. А малкият Данчо оставал през целия ден сам-самичък у дома.
- Не отивай никъде и не отваряй никому вратата! - наставяла го всеки ден бабата.
И малкият Данчо наистина не отивал никъде освен в градината пред колибата. И не отварял никога вратата, защото никой не похлопвал на нея.
Един ден покрай колибата минал Кум Лисан и надникнал през прозореца. Видял вътре Данчо, който ял попара с мляко. Прияло се и на на Кум Лисан. Похлопал на прозореца и рекъл: - Данчо-Гизданчо, остави малко от попарата и за мене, пък аз ще те повозя после на опашката си.
Данчо щял на драго сърце да му остави малко попара, защото вече бил си напълнил догоре коремчето и то се надуло като гайда. Искало му се също да се повози на лисича опашка.
Но си спомнил какво му заръчала бабата и отговорил:
- Не бива, Кум Лисане. Баба ни заповяда да не отварям никому вратата.
- Не те карам да отвориш вратата – рекъл хитрият Кум Лисан. - Пооткрехни само прозореца, аз ще скоча от прозореца на пейката, после цял ден ще те возя на опашката си.
Така е, рекъл си на ума Данчо, баба заповяда да не отварям вратата, но за прозореца не обмълви нито дума. И понеже много му се искало да се повози на лисича опашка, отворил прозореца и Кум Лисан – хоп! - скочил в стаята. Излапал бързо-бързо останалата каша, облизал паницата и рекъл:
- Сполай ти, Данчо! Седни сега на опашката ми да те повозя. Седнал Данчо на опашката му и Кум Лисан потичал с него из стаята. После скочил на пейката, от пейката на прозореца, оттам на двора. Накрая хукнал с Данчо през поля и гори към стария дъб. Под този стар дъб се намирала неговата бърлога. Отначало това пътешествие харесало много на Данчо, ала когато Кум Лисан скочил с него през прозореца навън, обзел го страх. А щом се видял в бърлогата на Кум Лисан, почнал горчиво да плаче.
- Не плачи, Данчо – успокоявал го Кум Лисан. - Аз имам две малки рожби, две пъргави лисичета. Ще си играете трима и ще се веселите.
Данчо наистина и поиграл чудесно с двете лисичета. Кум Лисан возел трите другарчета на опашката и всички много се радвали.
Но ето, че се свечерило и Данчо поискал да се прибере у дома.
- Сега не може, Данчо – рекъл му Кум Лисан. - Самичък няма да намериш пътя, а вън е тъмно като в рог, та и аз сигурно ще го сбъркам. Почакай да съмне!
Ала на Данчо много домиляло за дядо и за баба, разплакал се и все повтарял, че иска да си отиде. Двете лисичета напусто го успокоявали, напусто и старият Кум Лисан му обещавал, че на другата заран самият той щял да го закара на опашката си в колибата. Плачел Данчо, та се късал.
През това време дядото и бабата се прибрали от гората и много се разтревожили, като видели, че прозорецът е отворен и Данчо го нямало.
- Какво ли се е случило с наш Данчо? - вайкали се те. Случайно покрай колибата прелетяла бъбривата сврака, която всякога знае всичко и го разправя дето мине. Кацнала на прозореца и рекла:
- Кум Лисан качи Данчо на опашката и го закара в бърлогата си.
- Ето каква била работата! - рекъл дядото. Взел цигулката, а бабата барабана и се запътили към лисичата бърлога. Спрели там, па запели и засвирили:
Цигу-мигу, тънки жици,
думба-лумба, барабанче!
Вътре има три лисици,
вътре с тях седи и Данчо.
И щом свършели, почвали отново.
- Каква е пък тази свирня сега? - викнал сърдито Кум Лисан. - Забръмча ми главата от нея. Излез, чедо, и кажи на свирачите да се махнат, д отидат и свирят другаде!
- Изприпкало едното лисиче навън, но там вече дебнел дядото с една торба и пъхнал в нея лисичето. После дядото и бабата отново засвирили и запели:
Цигу-мигу, тънки жици,
думба-лумба, барабанче!
Вътре има две лисици,
вътре с тях седи и Данчо.
- Тези свирачи няма да престанат! - викнал пак сърдито Кум Лисан и пратил другото лисиче да ги пропъди.
Ала дядото пъхнал и второто лисиче в торбата и запял отново с бабата:
Цигу-мигу, тънки жици,
думба-лумба, барабанче!
Вътре третата лисица,
още утешава Данчо.
Сега Кум Лисан съвсем се разгневил и сам изтичал навън, та да пропъди свирачите. Но и той – хоп! - се намерил в торбата.
Дядото и бабата викнали в бърлогата:
- Данчо, измъкни се! Ние сме, твоите деденце и бабенце. Изпълзял Данчо навън. Колко се зарадвали тримата, че пак са заедно! После дядото развързал торбата и пуснал двете малки лисичета на свобода – те не били виновни за нищо, пък и си играли толкова хубаво с малкия Данчо. Но напердашил здравата Кум Лисан, та да ги помни докато е жив. Наказал и Данчо – изтеглил му ушите, та занапред да слуша какво му приказват.
чешка приказка
Търсене
Блогрол
1. My second place - thegreatcollection
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола
