Постинг
10.07.2020 16:37 -
БЕЛЕНЕ НА ЛУК
Най-първо червената кожа си махам -
не помня, че някога бил съм Апахи.
не помня, че някога бил съм Апахи.
И жълтата свличам - ликувай, народе -
площад Тянанмън е най-после свободен.
След жълтата - люспи се кожата черна -
забрава за робската участ наверно.
Тъй бели се лукът. За лука обаче
все нечии люти очи ще заплачат.
За мен ще ли някой сълза да пророни -
за мен има кръст, чук и шепа пирони.
Гори тази болка. Гори и не гасне
под всяка окраска, над всякаква раса.
И знам, че да мине единствено може,
когато захвърля и бялата кожа.