Скъпи отци, сестри и братя, новите онлайн форми, наречени цифрови средства (медии), до които имаме достъп чрез компютри, таблети и особено в днешно време – чрез „умни“ мобилни телефони, чието съдържание се състои главно от интернет, социални медии и съобщения буквално са навлезли в живота на съвременните хора, особено на младите, още от 10-годишна възраст, а понякога и по-рано.

Потенциалът на цифровите средства (медии) за бърза и почти евтина комуникация, способността да предоставят на всеки достъп до всички и всичко, както и силата на образа в цифровите средства, придават на тези средства силно очарование. Социалният натиск (особено натискът за спазване на правилата), но и икономическата структура на обществото превърнаха тези цифрови средства в инструменти, които почти всеки трябва да притежава, за да не бъде маргинализиран и изключен от различни кръгове – социални, административни, икономически.

Това, с което се сблъскваме тук, обаче, е до голяма степен вътрешна или психологическа зависимост, която се е установила сред потребителите от всички възрасти. Това пристрастяване тревожи много родители, защото сега, в този момент, засяга много деца, а много пъти дори самите потребители го забелязват. Виждаме тази зависимост по-ясно и я наблюдаваме предимно в най-сериозните случаи, които изискват драстично лечение, особено лечение под формата на дългосрочно пълно въздържание от такива средства, а понякога и клинична психиатрична помощ. Въпреки това този навик и пристрастяване остават незабелязани в по-малко сериозните случаи, защото навикът може да накара нещо необичайно да изглежда нормално. Трябва да се отбележи, че за повечето потребители тази употреба вече е станала злоупотреба.

На тази конференция, която събира толкова много православни медийни дейци, цифровите медии са представени в повечето случаи по положителен начин, като част от църковния живот или като нещо, което трябва да му принадлежи, с идеята, че сега те са се превърнали в движеща сила, абсолютно необходима за пастирската и мисионерската дейност на Църквата. Представената тук квази-райска визия обаче трябва да бъде смекчена. В реалния живот хората прекарват много малко време в посещение на православни сайтове в сравнение с други, а много млади православни дори не знаят, че съществуват православни сайтове. В огромното мнозинство от случаите страстите, характерни за падналия човек, го карат да се поддаде на тези изкушения чрез общуване в социални мрежи като Facebook, където нарцисизмът (наричан от гръцките църковни отци себелюбие) играе важна роля – или чрез начина, по който човек представя себе си в тях, или чрез трескавото и пламенно търсене на харесванията на другите чрез „лайкове“, които ласкаят „егото“.

Наскоро публикувах книга от 320 страници на френски език, озаглавена „Malades des nouveaux mйdias“ (букв. – „Болестите на новите медии“ – бел. ред.). Тя е преведена на румънски език под заглавието „Затворници на интернет“. Сега тя се превежда и на английски език под заглавие „Addicts of Modern Media“ (букв. – „Зависими към съвременните медии“ – бел. ред.) . В тази книга подробно и документално показвам отрицателните и разрушителни ефекти, които новите цифрови средства (медии) имат върху различни сфери на човешкото съществуване: върху душевното, интелектуалното, културното, социалното, релационното и накрая (и най-вече) духовното измерение. Предлагам и някои превантивни и лечебни мерки, особено от духовно естество.

За тази презентация, която, разбира се, трябва да бъде много кратка, избрах да говоря само за поста и въздържанието като средство за ограничаване и контролиране на използването на новите средства, които в повечето случаи се използват по неправомерен и вреден начин.

Що се отнася до консумацията на храна и сексуалната активност, Православната Църква е установила правила за ограничения и въздържание в периоди на пост, както и в определени дни от седмицата и годината.

Една от основните цели на тези правила е умът да се приучи да контролира различните физически и умствени импулси, за да може да се преориентира и пренасочи към психофизическата сила, която води до духовен живот, т.е. да се постигне състояние на глад и желание, така че човек да почувства своята зависимост от Бога и нуждата си от Него, а душата му да бъде спокойно подготвена за покаяние и съсредоточаване на ума в молитва.

Злоупотребата с новите средства, която се е превърнала в обичайно явление, води до резултати, точно противоположни на тези, които се търсят чрез поста и въздържанието, тъй като тук имаме напразно изтощаване на енергията, постоянна екстровертност и разсейване на ума, непрестанно вътрешно движение и шум, безразборно ангажиране на време и невъзможност за създаване и поддържане на вътрешния мир, като същевременно се губи вниманието и концентрацията, необходими за бодърстване и молитва.

Трябва да се подчертае, че тези ефекти са свързани с използването на новите средства след определен праг и независимо от съдържанието. Както казваше Маршал Маклуън, виден експерт по новите средства, „медията има по-голямо въздействие от посланието, което предава“, до степен, в която можем да кажем, че „медията е посланието“. Това със сигурност не бива да ни кара да забравяме въпроса за съдържанието, което, когато е лошо, в крайна сметка разпалва и подхранва страстите на хората, увеличава степента на несъвместимост с аскетичния живот, както го разбираме и все повече вреди на духовния живот.

Църквата трябва да вземе предвид тези нови условия, създадени от нашето време. Тя трябва да установи подходящи правила, които да съпътстват правилата за пост от храна и въздържание от сексуална активност, така че да помогне на съвременния човек доброволно да се ограничи, за да се освободи от пороците и новите си зависимости, и да му даде средства за пълноценно изживяване на духовния живот, който отговаря на неговата природа, за истинското му лично преуспяване.

Някой би могъл да каже, че нямаме нужда от конкретни правила по този въпрос, че препоръките на пастирите са достатъчни, но предполагам, че бихме могли да кажем същото и за поста и въздържанието от сексуални действия, за които обаче Църквата е установила правила и наистина ги е формулирала на Вселенските събори. Правилата, които са формулирани официално и точно, имат по-голямо въздействие, по-широко разпространение и следователно са задължителни, отколкото обикновената препоръка на енорийско равнище, която често дори не се прави.

Въпросът, който възниква тук, е свързан с естеството на поста и въздържанието. Както споменах по-рано, става въпрос за ограничаване на времето, през което човек ползва интернет, и за строг контрол и регулиране на използването и съдържанието на интернет средства. Много е важно човек да спре да бъде постоянно онлайн и да ограничи връзката си до определено време от деня. Трябва да се отървем от несъществените медии, например от социалните мрежи (Facebook, Instagram, Twitter и други), както и да спрем да използваме всички сайтове за забавление. Всеки уебсайт, който представлява изкушение или място за лоша компания, трябва да бъде забранен. Подходящо е също така човек да ограничи връзката си до това, което се отнася само до работата или обучението му. Родителите трябва да научат децата си, които използват тези нови медии, сами да прилагат такива ограничения, като им обяснят защо.