Вече години се моля на Бог да ми даде опроститетел дух и да мога да простя всяко нещо на баща ми, но уви, напразно.
Дълги дни и дълги вечери многочасово умолявам сърцето и разума си да простят на баща ми, но нищо не се получава, няма ефект, няма краен резултат, нито сърцето, нито разума могат реално и практически да му простят.
В безкрайни спорове със себе си се опитвам да му простя.
- СЪрце, ти си син на баща ми, моля те прости му. Но сърцето ми неумолимо отказва. Моля го, но то е непреклонно - Нима е възможно да си така коравосърдечно, нали баща ми те е създало, нима нямаш жал, нима няма да го оставиш да почива в мир. Нима все пак лошия промер не е твоя опит, който никога не би искал да бъдеш. Но то мълчи пренебрежително и не се интересува от молитви и увещания, не чува за прошката и за забравата на всичкото отминало лошо.
Тогава аз пристъпвам към увещаване на Разума.
- Разуме, ти си син на баща ми, той те е създал, без неговото желание, ти не би съществувал, без милостта му, ти не би се развил. Прости му, за да си свободен Разум мой, за да си извисен и без вериги, за да не страдаш и да не оставаш в сянката на родствената прокоба. . Но Разумът хладно мълчи, желязно сковата устните и не процежда даже звук през тях, не движи дори ръцете или мускулите по лицето, за да не се издаде, че не е възможно той да прости. Той непризнателния Разум, несправедливия, непростителния, нелогичния, неблагодарен,несправедлив Разум. Аз молех дълго, а той не прощаваше, без значение от моите желания, от силите и волята ми. Разумът не прощаваше на баща ми.
И в неизбежността на тази безизходна ситуация мога да кажа само последните синовни думи на моя отец:
- Баща ми прости ми, че не ти прощаваам. Прости на Разума ми, твоят разум, че е хладен и остър като бръснач, че ранява мен и теб в едно бощо харакири. Прости на Сърцето ми, твоето сърце, че е обхванато от родов огън и остава хладно като леден камък, че изгаря мен и теб на нашата обща клада и двамата не можем да имаме прогрес, нито покой, нито уповвание, а само тревога, униние, безсилие и безпътица за вечни времена.
Това е силата на нашата вечна и метежна родова връзка.https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=To4Cm_7naZU

Вземи им Аз-а и ще простят.

Взимаш им аз и те не съществуват - Шива или Кали го играеш.